Цветовете на бръснарския стълб са наследство от (за щастие) отдавна отминала епоха, когато хората са ходели при бръснари не само за подстригване или бръснене, но и за кръвопускане и други медицински процедури. През Средновековието кръвопускането, което включва разрязване на вена и позволяване на кръвта да изтече, е било обичайно лечение на широк спектър от заболявания, от възпалено гърло до чума.


      Монасите, които често се грижели за болните, извършвали процедурата, а бръснарите, поради уменията си с остри инструменти, понякога оказвали помощ. След като папа Александър III през 1163 г. забранява на свещениците да извършват процедурата,  а лекарите от онова време смятат за необходимо, но твърде непрестижно, за да го правят сами - бръснарите добавят кръвопускането като метод на лечение към своята практика. Известни като бръснари-хирурзи, те също поемат задачи като вадене на зъби, наместване на кости и лечение на рани.


      Дизайнът всъщност на бръснарския стълб е свързан с кръвопускането, като червеното представлява кръв, а бялото представлява превръзките, използвани за спиране на кървенето. Твърди се също и, че стълбът символизира пръчката, която пациентът стиска, за да направи вените на ръката му по-изпъкнали за процедурата. В Европа бръснарските стълбове традиционно са червени и бели, докато в Америка стълбовете са червени, бели и сини. Една теория твърди, че синьото е символ на вените, прерязани по време на кръвопускане, докато друго тълкуване предполага, че синьото е добавено към стълба като проява на патриотизъм и кимване към знамето на нацията.


      До средата на 1500 г. на английските бръснари е забранено да предоставят хирургични лечения, въпреки че могат да продължат да вадят зъби. И бръснарите, и хирурзите обаче остават част от една и съща търговска гилдия до 1745 г. Въпреки че кръвопускането до голяма степен е изпаднало в немилост на медицинската общност през 19 век, то все още се използва днес за лечение на малък брой състояния.

      Източник: history.com